Мечта

Утрото пристъпва тихо, на пръсти почти

сред сноп блестящи слънчеви лъчи

и пръска обич, копнежи, мечти ...

Хоризонтът в искрящо злато блести,

а покрай мен страдания и тъга,

хора, ранени от злоба и самота.

Как искам, щом изгрее светъл деня,

като утро с надежда света да озаря!

Но светът е толкова тъжен и голям,

а аз само своята обич мога да му дам...

Скрита в сърцето си пазя утеха една -

ако всеки стопли нечия тъжна душа -

има надежда да стане по-добър света.

Цвети Йорданова