петък, 19 ноември 2010 г.
понеделник, 15 ноември 2010 г.
КАЗВАМ НА ВЯТЪРА
Per la mia impossibile amore
Вземи ме, Ветре,-отнеси ме
там далеч при моя любим.
Да ида да го видя,
а ти превърни ме в дим.
Да го погаля само по лицето,
също като полъх лек.
За да усети тръпка в сърцето
от моя допир мек...
Отнеси ме, Ветре, там
при него, само да го зърна!
Невидима като воал
с любов да го прегърна.
Превърни ме, Ветре, в самодива
да ме види моята любов.
Направи ме толкова красива,
за да ме обича вечно и до гроб!
Ari Kremen
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/KAZVAM-NA-VYATARA/116477.html
Вземи ме, Ветре,-отнеси ме
там далеч при моя любим.
Да ида да го видя,
а ти превърни ме в дим.
Да го погаля само по лицето,
също като полъх лек.
За да усети тръпка в сърцето
от моя допир мек...
Отнеси ме, Ветре, там
при него, само да го зърна!
Невидима като воал
с любов да го прегърна.
Превърни ме, Ветре, в самодива
да ме види моята любов.
Направи ме толкова красива,
за да ме обича вечно и до гроб!
Ari Kremen
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/KAZVAM-NA-VYATARA/116477.html
Мечта
Утрото пристъпва тихо, на пръсти почти
сред сноп блестящи слънчеви лъчи
и пръска обич, копнежи, мечти ...
Хоризонтът в искрящо злато блести,
а покрай мен страдания и тъга,
хора, ранени от злоба и самота.
Как искам, щом изгрее светъл деня,
като утро с надежда света да озаря!
Но светът е толкова тъжен и голям,
а аз само своята обич мога да му дам...
Скрита в сърцето си пазя утеха една -
ако всеки стопли нечия тъжна душа -
има надежда да стане по-добър света.
Цвети Йорданова
Хазарт
За мен този свят беше зала игрална.
В нея животът ми беше комар,
във който играех играта фатална:
любов срещу злоба, съдба срещу зар.
И губих любови, приятелства, сметки.
Загубвах и в святост, загубвах и в грях.
И този живот бе за мене рулетка.
И цялата себе си проиграх.
Кръгът се въртеше неимоверно.
Тракаше зарът в луд кръговрат.
Летяха числата. Червено и черно.
Почти като дни. И почти като свят.
Накрая се подсмихнахте: „Губиш играта!”
Не бързайте толкоз партньори добри!
Злорадството скрийте! Оттук нататък
са мойте спечелени луди игри!
Дамян Дамянов
неделя, 14 ноември 2010 г.
Влюбена
Влюбена съм
в кокичето, подало се изпод снега,
в дъгата, изгряла изведнъж след дъжда,
в тържеството триумфално на деня!
Влюбена съм
в сиянието на изгряващите утрини,
в пожара на угасващите залези,
в тишината на самотните вечери!
Влюбена съм
в усмивките прекрасни на децата,
в красотата неповторима на цветята,
в истината и в свободата свята!
Влюбена съм
във величието на планините,
в дръзкия полет на орлите,
в предизвикателствата на мечтите!
До последния угасващ пулс на сърцето,
до последния дъх преди небитието
в живота съм влюбена и искам да ви даря
по искрица от мойта сила, любов и топлина!
12.01.2010
Цвети Йорданова
в кокичето, подало се изпод снега,
в дъгата, изгряла изведнъж след дъжда,
в тържеството триумфално на деня!
Влюбена съм
в сиянието на изгряващите утрини,
в пожара на угасващите залези,
в тишината на самотните вечери!
Влюбена съм
в усмивките прекрасни на децата,
в красотата неповторима на цветята,
в истината и в свободата свята!
Влюбена съм
във величието на планините,
в дръзкия полет на орлите,
в предизвикателствата на мечтите!
До последния угасващ пулс на сърцето,
до последния дъх преди небитието
в живота съм влюбена и искам да ви даря
по искрица от мойта сила, любов и топлина!
12.01.2010
Цвети Йорданова
Абонамент за:
Публикации (Atom)