За мен този свят беше зала игрална.
В нея животът ми беше комар,
във който играех играта фатална:
любов срещу злоба, съдба срещу зар.
И губих любови, приятелства, сметки.
Загубвах и в святост, загубвах и в грях.
И този живот бе за мене рулетка.
И цялата себе си проиграх.
Кръгът се въртеше неимоверно.
Тракаше зарът в луд кръговрат.
Летяха числата. Червено и черно.
Почти като дни. И почти като свят.
Накрая се подсмихнахте: „Губиш играта!”
Не бързайте толкоз партньори добри!
Злорадството скрийте! Оттук нататък
са мойте спечелени луди игри!
Дамян Дамянов
Няма коментари:
Публикуване на коментар